четвъртък, 15 ноември 2012 г.

Добро утро, Любов!

















Добро утро, Любов! 
Аз тъй дълго те чаках,
че от взиране в чужди очи ослепях...
И когато те срещнах дори не повярвах- 
колко истинска си чак сега осъзнах!

Добро утро, Любов! 
Ти до мене си вече!
С твоя образ сега ще се будя и лягам...
Няма сила, която на мен да попречи,
от магията твоя за миг да избягам!

Добро утро, Любов! 
Усмихни ми се нежно...
Събуди моите дълго подтискани чуства...
Аз съм твоя, ти мой си - и е неизбежно!
Вече дните ни ще са щастливи и пъстри!

Добро утро, Любов!
Аз във теб се оглеждам,
а в очите ти грее пламъче едничко,
скрило в себе си Вяра и чиста Надежда...
И Любов... А пък тя - е по-силна от всичко! 

Павлина Соколова 

http://www.vdahnovenie.com/1/post/2012/01/235.html

1 коментар:

  1. Много емоционално,но истенско реално ,
    такъв е животът,никога не си подготвен за
    голямата единственната
    обсебващата любов!
    Прекрасно написано
    Благодаря.

    ОтговорИзтриване